„Рисковете да бъдеш работодател“ в Пловдив – открит разговор за предизвикателствата, които рядко се обсъждат

През 2014 година в първи клас в България тръгват 63 966 деца. През 2026 година на матура по български език и литература се явяват малко над 53 000 зрелостници. Между първия учебен ден и последния училищен изпит липсват над 10 000 млади хора. Това означава, че приблизително всеки шести ученик от този випуск не достига до финала на средното си образование.

Когато чуем подобна статистика, често я възприемаме като проблем на образователната система, но всъщност това е проблем и на бизнеса.

Защото тези 10 000 души са хората, които днес трябваше да бъдат специалисти, техници, предприемачи и инженери. А когато ги няма, работодателите плащат висока цена за внос на кадри от чужбина или за подготовка на необучена работна ръка.

Къде изчезват тези хора?

Причините са различни:

• Част от тях заминават в чужбина заедно със семействата си.
• Други отпадат от училище поради бедност, липса на подкрепа или липса на мотивация.
• Трети започват работа рано и никога не завършват образованието си.

Съществува и така нареченото „скрито отпадане“ – ученици, които формално са в системата, но реално не участват активно в образователния процес.

Независимо от причината, резултатът е един и същ: пазарът на труда губи хора.

Ето и какви рискове работодателите трябва да очакват:

Риск №1: вече няма откъде да дойдат кадри.

В продължение на години компаниите вярваха, че проблемът е в начина на подбор. Днес проблемът е много по-дълбок – кандидатите просто стават по-малко.

Няма маркетингова кампания, която да създаде кандидати, ако те не съществуват. Няма нито HR стратегия, която да компенсира демографския срив, нито работодателска марка, която да произведе още 10 000 души.

Риск №2: битката между работодателите става все по-жестока.

Когато ресурсът намалява, конкуренцията се увеличава. Компаниите вече не се конкурират само за клиенти, а и за работна ръка. Все повече бизнеси започват да наемат от един и същи ограничен кръг кандидати.

Резултатите водят до икономика на недостига, а сред тях са:

• увеличаващи се разходи за подбор;
• по-високи възнаграждения;
• по-голямо текучество;
• непрекъснато преливане на кадри между компаниите.

Риск №3: работодателят се превръща в образователна институция.

Днес все по-често работодателят трябва да обучава хората си от нулата, докато преди за подготовката на бъдещите служители се грижеше училището.

Много компании вече инвестират във: вътрешни академии; стажантски програми; дуално обучение; менторски програми и обучения по базови умения. Причината е логична – все по-малка част от кандидатите идват готови за работа.

Риск №4: лидерите управляват дефицити, а не екипи.

Голяма част от мениджъри споделят едно и също мнение:

„Работата не е проблемът. Хората не достигат.“

Лидерите отделят огромна част от времето си за: въвеждане на нови служители; компенсиране на липсващи позиции; управление на текучество и обучение на хора с недостатъчна подготовка.

Последиците от това – спад на продуктивността на целия бизнес.

Истинският проблем тепърва се очаква

Той ще настъпи в следващото десетилетие, когато натискът върху работодателите ще се увеличава.

Според данните на Министерството на образованието и експертни анализи България продължава да губи хиляди ученици по пътя към дипломата, въпреки значителните усилия за връщане и задържане на деца в училище.

Какво могат да направят работодателите?

Най-успешните компании вече променят подхода си. Защото те сами изграждат кадри, вместо да чакат хората да доййдат обучени. Фирмите работят с учебни заведения и инвестират в стажове.

Затова въпросът пред работодателите от: „Как да намерим хора?“, трябва да стане:

Как да изградим среда, в която хората искат да дойдат, да се развиват и да останат?

Компаниите, които започнат да мислят за това днес, ще бъдат по-подготвени утре, защото липсата на хора вече не е само периодична. Тя е новата реалност, в която бизнесът ще трябва да се научи да расте.