През 2016 година се присъединих към екипа на ИТ компания и новите ми колеги ме посрещнаха с репликата – „Ти защо започна работа тук, не знаеш ли колко е зле, всички напускат“. Започнахме да градим доверие по метода – Правя, каквото казвам. Давам обратна връзка до къде съм стигнала с поетите ангажименти. 

С помощта на консултантска и обучителна организация създадохме компетентностен модел, прозрачни процеси и ангажираност с целите на компанията. Ето някои от нещата, които постигнахме:

• Намалихме текучеството до здравословни нива – имахме 6 месеца без нито един напуснал човек;
• Справедливо управление на възнагражденията –  изградихме система за управление на възнагражденията
• Имахме еднакво разбиране по следните въпроси:
  • Кога ще  получа повишение на заплатата?
  • Какво увеличение на заплатата мога да очаквам и от какво зависи?
  • Какво кариерно развитие ме очаква?
  • Кое е следващото стъпало в кариерата ми, ако започна на тази позиция и как мога да стигна до там?
• Появи се мотивация за надграждане на знанията у служителите и участието им в обучения
• Имахме ясни компетентностни профили за всяка позиция и ги използвахме при разпределение на задачите, подбор, управление на знанията и отговорностите в екипите, управление на кариерното развитие на колегите;

Е, правили сме и грешки. За това знам, че хората трябва да са достигнали определено ниво на зрялост, преди да бъдат натоварени с повече отговорности.

Разбрах, че хората, подкрепени по правилния начин в точният момент, могат да създадат изключителен екип, способен да постигне много.

Тогава изчезват оплакванията и се превръщат в действие. Но разбрах също и че е необходима външна помощ – било защото HR екипът е изключително зает и няма капацитета да погледне ситуацията от страни или защото компанията е малка и няма HR, a с тази роля се е натоварил СЕО-то.

Разработих система за подкрепа на малки и средни компании за изграждането на екипи в трудната среда, в която оперират.