fbpx
Навигация

В мой стил искам да ви разкажа една история, защото отдавна не съм го правила. 

Пък и историите от работното място ни предоставят ценни уроци.

Понякога само трябва да наблюдаваме.

Гледна точка на менторите

В края на януари започнах работа с нов клиент и още не се познавахме с всички служители. Това ми даде възможност да чуя разговор, докато си правех кафе, между двама служители, които ще наречем условно Георги и Мария. Бяха им връчили по един новак да въвеждат в работата. Историята звучеше по подобен начин:

Г: Ако знаеш този Иван какво попадение е!?! Схваща много бързо. Вече успях да му прехвърля няколко задачи, а е тук само от седмица.

М: Ох, не знам. Ти си късметлия. Моята Ана е тук вече месец, давам и да чете документация и се опитвам да и дам задача, но тя много бавно схваща, ако изобщо схваща. Пък и аз се притеснявам – как така ще и дам да върши нещо?! Ами, ако го обърка?! После аз ще съм виновна.

Г: Еее, хайде. Всички знаем, че няма безгрешни хора. Пък и какво толкова.? Учим се от грешките. Аз си имам система за въвеждане на новите хора и това ми помага да съм спокоен, когато им давам да свършат нещо от моите неща.

М: Смелчага. Пък и как измисли тази система?

Г: В предишната компания HR-a ни беше дал насоки. Споделяш какви са ти очакванията от човека и после му даваш възможност да ги покрие.

М: Ами,  ако новакът стане много по-добър от теб и те измести?!? Не ми се рискува. Аз съм си скъсала задника от бачкане през последните 5 години. Не се прибирам, работя денонощно и накрая… ми дават някой, който да ми губи времето и да ме измести. 

В динамичния бизнес свят, успехът на компанията зависи от екипа, а сътрудничеството между колегите е от ключово значение за ефективността на екипа.

Ето и другата гледна точка за ситуацията, дочута в същия офис с другите герои – новаците, които вече нарекохме условно Иван и Ана.

Гледната точка на новаците

И: Мисля, че това беше най-доброто решение за старт на новата година. Много съм доволен, че избрах точно тази компания, която ми дава възможност да уча и да се развивам. Георги е страхотен! Помага ми изключително много и предава много добре информацията, която ми е необходима и вече ми дава собствени задачи.

А: Много се радвам за теб! За съжаление, аз не мога да се похваля с нещо подобно. Имам чувството, че ми говориш за друга компания. Не мога да разбера процесите, страх ме е, че ще ме уволнят. А си мислех, че знам доста неща и ще навляза бързо. Мария сякаш прави всички възможно вместо да ме научи да ме саботира.

И: Така ли? Всички в офиса казват, че тя е много отзивчива и знае супер много неща. Едва ли, ако искаше да те саботира изобщо биха я избрали за ментор.

А: Може и в мен да е грешката, може би наистина не ставам за тази работа. Чувствам се доста безполезна нито една задача не съм свършила, откакто започнахме. Мисля, че това вече започва да дразни останалите, защото не мога да помогна.

И: Ако мислиш наистина, че даваш всичко от себе си, а колежката те „спъва“ , може би е добре да споделиш с шефа.

Позната ли ви е тази ситуация?

Какви могат да са изходите към този момент?

Вариант 1: Никой не обръща внимание на ситуацията и Ана си тръгва или е уволнена (абсолютно равносилно е за компанията). Загубите за компанията могат да бъдат до 15 пъти заплатата на Ана. Те се изразяват в разходи за подбор (пускане на обяви, времето за преглеждане на CV-та, срещи с кандидати), загубената продуктивност на Мария, нейното натоварване и умора могат да доведат и до други грешки, които косвено можем да добавим в стойността на загубите. И процесът на подбор започва отново, а следващият, който попадне на ментор като Мария отново си тръгва и се завърта омагьосан кръг.

Вариант 2: След дочутия разговор, заедно с мениджъра на екипа събрахме всички от отдела на среща още в същия ден. Разликите между двамата новоназначени служители не бяха останали незабелязани. Говорихме за допълващите се умения на всеки в екипа, добавената им стойност за компанията и общата цел на всички. Говорихме колко е важно да се подкрепяме и да разчитаме на знанията на другия. Как комуникацията ни помага да сме по-добра версия на себе си в утрешния ден. Говорихме и за това колко важно за качеството на работата и креативността е да сме си починали, да си тръгваме навреме от работа и да не се претоварваме.

Въпросите за менторството и сътрудничеството в екипа са ключови. Истинският успех идва именно от споделянето на знания, а не от притесненията, че някой може да ти ги „открадне“.

Какво можем да изведем от тази ситуация?

Стартът на нови служители в компанията е критичен момент, които изисква обективност, споделени очаквания и подкрепа от страна на екипа. Успешната адаптация е ключов момент, които със сигурност ще избегне бъдещи конфликти и неразбирателства, както и проблеми в работните процеси. Страхът от конкуренция на работното място може само да забави общата динамика на процесите и от там на цялата компания. 

За да не изпадате в такива ситуации – последвайте ме в социалните мрежи, където споделям как да избегнете проблеми в екипа.

Ако създавате екип и искате да печелите, а не да губите от него, свържете се с мен.

Мога да ви бъда полезна!

Свързани статии

В помощ на бизнеса

Приказка за новия служител

Навигация В мой стил искам да ви разкажа една история, защото отдавна не съм го правила.  Пък и историите от работното място ни предоставят ценни

Форма за записване

Форма за записване